,,На ония, младите години бях деликанлия, буйна кръв. Не бях едро, ала яко. Мартинката ми лаеше на гърбината, в пояса — нож до нож. Два ли, три ли бяха, не ги помня, а ливорверът — ей тука, на кълката. Всички ме знаеха, че си не поплювам, та щом някой се наканеше да си краде жена — викаха мене. Жененето не ставаше тогава с кандърми — в ония мъжки времена.“
— Николай Хайтов, Диви разкази – Мъжки времена
“When I was young I didn’t know boundaries, didn’t know no, stormy blood. Not massive yet strong. The war-gun went faithful on my back, the knives together in the cloth-belt. Was it two or three, I don’t remember but the revolver went here by my side. Everyone knew that I wasn’t a waste of time so when someone was looking to steal a woman – me they’d call. You weren’t getting married then on a “would you” – it was a time for men, back in those days.”
[Taken from Untold Wilderness by Nikolai Haitov, extract from “A time for men.” Own translation.]